ЕЦТП се обръща към Николай Денков с питане: Има ли сила на тази земя, която може да накара АПИ да си свърши работата?

Поддръжката на пътища и влошеното състояние на републиканската пътна мрежа (РПМ) все по-ясно показват неспособността на Министерството на регионалното развитие и на Агенция „Пътна инфраструктура“ да спазват изискванията произтичащи от Закона за пътищата (ЗП). По този начин политически и експертно неподготвените министри и ръководители на Агенцията не само, че се превръщат в закононарушители, но също така излагат на риск живота и здравето на гражданите, на които им се налага ежедневно да използват републиканската пътна инфраструктура.

Само през 2023 г. чрез електронната поща на Сдружение „Европейски център за транспортни политики“ сме получили сто и три сигнала за различни пътни участъци и пътища, които са в опасно състояние и често са се превръщали в причина за тежки пътни инциденти. В тази бройка изобщо не сме включили дублиращите се сигнали, които различни граждани са ни изпращали за един и същ път. Хората се обръщат към Сдружението в отчаянието си от това да водят битка с държавата десетки години и да не могат да се преборят дори и с една обикновена дупка или липсващ пътен знак.

Попаднахме на случаи, при които за даден път хората са събрали цели класьори с писма, където една институция ги е препращала към друга. Формалните оправдания на АПИ са едни и същи и в повечето случаи дори и съдържанието на писмата им се припокрива над 70%, което ако не друго е крайно обидно към гражданите. Обещания, че ето тази година, ето сега след малко започва ремонтът, а такъв не започва в продължение на десетки години са сред обичайните клиширани отговори. Страшно е и положението с онези изоставени пътища, чиито ремонти през 2021 г. бяха спрени и така и не бяха довършени. Оправданията – стандартните: няма проект, няма пари, не е проведена обществена поръчка.

В чл. 8, ал. 2 от ЗП е определено, че пътищата са публична и частна собственост, а републиканските пътища са изключителна държавна собственост. По нататък законът определя в чл. 19, ал. 1, т. 1, че пътищата се управляват, както следва: републиканските пътища - от Агенция „Пътна инфраструктура“. В същия закон в чл. 19, ал. 2 е уточнено и какво включва управлението на пътищата или конкретно на републиканската пътна инфраструктура, а именно: 1. оперативно планиране на изграждането - проектиране и строителство, и поддържането на пътищата; 2. осигуряване на проекти и строителство на пътища, включително възлагане на обществени поръчки и на концесии за тези дейности; 3. организиране, възлагане, финансиране и контрол на дейностите, свързани непосредствено с проектирането, изграждането, управлението, ремонта и поддържането на пътищата; 4. организиране и осъществяване защитата на пътищата, включително на пътните съоръжения и на принадлежностите на пътя; 5. осигуряване на общественото ползване на пътищата чрез регулиране и контрол на автомобилното движение, даване на разрешения и въвеждане на забрани за ползване на пътищата; 6. упражняване на контрол на превозните средства с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване; 7. осигуряване на информация и на прогнози за пътния трафик; 8. други дейности, определени с този закон и с правилника за прилагането му, които не са свързани с ползване и разпореждане.

За водачите на моторни превозни средства съществува задължението да съобразяват поведението си с пътните условия, но как може да предвиди един водач, че пред него има дупка с дълбочина двадесет и седем сантиметра и широчина над метър? Лошото състояние на пътната инфраструктура се превръща в основен фактор, който оказва влияние върху високите нива на смъртност и травматизъм по българските пътища. Статистиката по въпроса е красноречива - 76% от всички ПТП-та за 2020, 2021, 2022 и 2023 г. са по вина на водача и по причина несъобразена скорост и едва в 0,2% от случаите инфраструктурата е причина за пътнотранспортно произшествие. Това не е статистическа неточност, а очевидно грешна стъкмистика.

Пътнотранспортни произшествия в Република България за 2022 г. - източник НСИ (https://www.nsi.bg/sites/default/files/files/publications/ptp_2022.pdf) 

Един много сериозен проблем, който излиза на дневен ред, е липсата на пътна маркировка по по-голямата част от пътищата. Пътната маркировка се използва основно за информиране на участниците в движението, в т.ч. за направлението на пътя, за възможността за избор на посоки за движение, за наименования на населени места и други обекти и за посоките към тях, както и за даване на други необходими указания. В голяма част от сигналите до нас се изпращат доказателства за това, че по отделни пътища от РПМ изобщо няма и през последните 3 години не е имало подмяна на пътна маркировка. Тогава при лошо време, като дъжд или мъгла, особено през нощта, водачите се взират и напрягат, което неминуемо води до умора, а умореният шофьор в седемдесет процента от случаите ще сгреши. Редно е да си зададем въпроса ако водачът е виновен, защото е карал с несъобразена скорост спрямо пътните условия, то кой носи отговорност и кой е виновен за това, че пътните условия не покриват изискванията на Закона за пътищата и Закона за движението по пътищата и справедливо ли е вината на държавата за това, че не може да се справи с поддръжката на пътищата да се прехвърля на гражданите? От обективна гледна точка не е нито по силите, нито в правомощията на който и да е гражданин да положи пътна маркировка или да оправи дупка на пътя. Тогава защо гражданите плащат с живота и здравето си цената на провала на управлението на сектор пътища?

Снимки, отразяващи актуалното състояние на пътната маркировка на път III-806 между гр. Хасково и с. Минерални бани

Често срещано оправданието за това защо даден път не се поддържа, е свързано с липсата на осигурени достатъчно средства. Странно е, че нито една институция, която има компетентността да разследва, не се е поинтересувала, особено през последните три години, за това, че повече от очевидно АПИ нарушава изискванията на Закона за пътищата. Така например, на наш въпрос относно опасното състояние на път III-813 (Драгоман-Габер-Владиславци-Круша-Врабча-Брезник/Трън) от АПИ ни отговарят, че „през 2021 г. е започнал превантивен ремонт на участъка“. Били възложени дейности за изпълнение на избраната фирма-изпълнител по одобрен технологичен проект на стойност 22 576 370, 72 лв. с ДДС. Дейностите обаче били преустановени през 2021 г. поради неосигурен финансов ресурс и така до ден днешен. Странно е как така нито една институция не се е самосезирала за явното нарушение на Закона за пътищата. През 2023 г. пък се оказало, че вече нямало сключен договор с фирма и сега трябвало да се изчака да се проведе нова обществена поръчка и да се избере нов изпълнител. Междувременно хората, които нямат никаква друга алтернатива, си чупят колите и продължават да карат по трасето на III-813, което по-скоро прилича на трасе за рали или някоя улица след бомбардировка, но не и на републикански път в страна член на ЕС.

Текущото състояние на път III-813, чиито ремонт е започнал през 2021 г., спрян е от тогавашния министър на регионалното развитие и благоустроството и е изоставен в това състояние до ден днешен

Следващият пример, който ще дадем е път III-6006, който свързва с. Мирково със с. Петрич и гр. Панагюрище. Той е поредният, за който или няма проект, или няма пари или ей сега ще бъде включен в програмата за ремонт, но през кой век точно, никой не знае. Хората са принудени да плащат скъпоструващи ремонти на автомобилите си и да си трошат колите по пътищата ни. Многократно кметът на община Мирково г-жа Йотина е търсила варианти сама да запълва дупките по този път, но това няма да е законно и ръцете й са вързани. В същото време обаче ако за този път не си купите винетка, ще ви глобят.

Текущото състояние на път III-6006 между с. Мирково и гр. Панагюрище, на места дупките са с дълбочина над 25 см.

Трябва да припомним и невъзможността от десетки години да се намерят пари за ремонт на път III-606, по който ежедневно пътуват деца, ученици, семейства, отивайки да посетят културно-историческия резерват Копривщица. На този път липсват ограничителни системи за пътища, асфалтовото покритие не е подменяно над двадесет години, липсва каквато и да е пътна маркировка, пътните знаци много отдавна са излезли от експлоатационна годност. АПИ са неспособни да се справят с щетите, които нанасят по инфраструктурата дървосекачите, които излизайки на главния път от горски пътища, нанасят кал и други щети по инфраструктурата. Липсва проект за ремонта на този път, липсват и средства. Тук отново изниква въпросът как така нито една институция не се е поинтересувала за това, че АПИ системно нарушава Законите в Република България. Припомняме, че съгласно по-горе цитирания Закон за пътищата проектирането, финансирането и провеждането на обществени поръчки е задължение на АПИ.

Състояние на път III-606 между път I-6 (Подбалканската) и културно-историческия резерват Копривщица.

Бихме могли да заключим, че третокласната пътна мрежа, макар и част от РПМ, макар и за нея също да се заплащат такси са използването й, просто не е приоритет на АПИ. Само, че ако изредим първокласните и второкласните пътища, които също тънат в разруха, ще се окаже, че не става дума за липса на средства или желание, а става дума за неумение, неспособност да се управлява пътната инфраструктура. Министърът на регионалното развитие и благоустройството и подопечната му АПИ очевидно управляват пътищата без ясна посока и без ясен план, защото нито имат осигурени средства, а ако имат такива то те нямат проекти, а ако имат случайно пари и средства, то те нямат избран изпълнител.

Струва си да си зададем няколко много съществени въпроса:

1. Дали е политическа немощ или явна некомпетентност невъзможността и тоталното безсилие на АПИ да управляват републиканската пътна инфраструктура, спазвайки Закона за пътищата поне?

2. Как точно се изразходват средствата, събирани от винетките и къде отиват?

3. Има ли институция в България, която може да накара АПИ да си вършат работата?

4. Не е ли дошъл моментът за реформа в АПИ?

5. Разполага ли АПИ с актуални планове за организация на движението по Републиканската пътна мрежа?

6. Знае ли министърът на РРБ какви знаци, колко броя, на колко години и кога трябва да се сменят по РПМ?

Редно е да зададем и болезнения въпрос, който всички удобно премълчават: Какво се случва с пътно-строителния сектор? Фирмите от този бранш през 2021 г. бяха обявени за крадци, престъпници, разбойници, но до ден днешен няма нито един осъден, нито един вкаран в затвора, за който да е доказано, че е откраднал. В същото време се оказа, че фирмите на този или на онзи са единствените, които могат да строят и поддържат пътища, независимо от напъните да сменим „вашите фирми“ с „нашите фирми“. И ако за някой по високите етажи всичко е въпрос на комисионна, то за обикновените граждани пътищата и тяхното състояние са въпрос на оцеляване.

Много въпроси, чиито отговори обаче ще покажат, че или ръководството на МРРБ е неподходящо или съвсем умишлено някой не полага необходимите грижи за пътищата ни. По този начин основният ремонт на един път ще струва в пъти повече отколкото един поддържан път. Парите и личната печалба на определени хора в държавата ли са факторът, който определя кой да живее и кой да умре по пътищата ни?

Автор: Диана Русинова