Както е известно, Европейският център за транспортни политики (ЕЦТП) е сдружение в обществена полза. И от учредяването си през 2020 година не спира да работи за подобряване на пътната безопасност у нас.
Опитът ни досега показва, че това е трудоемка, бавна, многопластова и тромава задача, изискваща упоритост и последователност. Много често прозират нежелание и мудност от страна на отговорните институции, а когато в темата се намесят лобистки интереси, нещата стават още по-сложни.

Колко пъти ви се е случвало да се натъквате на бледа или никаква пътна маркировка, да имате миг или повече на колебание за правилното си действие? Или пък да сте виждали маркировка, която е тъкмо положена, но след не повече от две-три седмици до месец тя вече се е изтрила? Колко пъти ви се е случвало да чакате с години да възстановят пътната маркировка в даден участък? 
Често, нали? Това продължава, и продължава, и продължава, а сякаш никой от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) и подчинената й агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) не забелязва. Само за година при нас са получени над 200 сигнала за липсваща пътна маркировка. И постепенно свикваме с това да караме с едва видими маркировки, молейки се да избегнем попадането в опасна ситуация.

Пътната маркировка служи, за да насочва водачите за правилната посока или за определено ограничение. Колкото по-бързо видим маркировката и разберем какво ни казва, толкова по-лесно ще се ориентираме. Колкото повече се взираме и не разбираме какво иска да ни каже маркировката, толкова повече се уморяваме. А умореният шофьор ще допусне грешка рано или късно. Така че, ето колко важна е пътната маркировка за безопасността на движението по пътищата. 
Именно заради изброеното дотук от ЕЦТП сме длъжни да изнесем факти и да зададем въпроси с единствената цел да има промяна.

Ето фактите:
1. На 9 април 2024 година в МРРБ се проведе заседание на междуведомствената работна група (МРГ), на която член е и ЕЦТП. Обсъдиха се предложения за намаляване на определени критерии, свързани със светлоотразителността и коефициентите за съпротивление на хлъзгане SRT в новата Наредба за пътна маркировка;
2. Идеята по точка 1 идва от сдружението в частна полза "Клъстър Бултехнопласт", което обаче също е член на МРГ;
3. Трима от членовете на Управителния съвет на "Клъстър Бултехнопласт" са управители на две фирми, които имат сключени договори с АПИ - за поддръжка на републиканската пътна мрежа, по-конкретно за полагане на пътна маркировка;
4. В началото на въпросното заседание на 09.04.2024 г. представителите на ЕЦТП предложиха да не се разглеждат идеи, идващи от фирми, обслужващи частни интереси, защото тези фирми именно имат интерес от понижаване на критериите, за да увеличат печалбите си за сметка на качеството на пътната маркировка, респективно на живота и здравето на пътуващите по републиканската пътна мрежа;
5. Искането по т. 4 от ЕЦТП не само, че не бе прието, а дори в защита на предложенията на "Клъстър Бултехнопласт" бе изнесена информация от н. с. хим. Дафинка Пангарова от Института за пътища и мостове (ИПМ), държавна институция, която принципно отговаря за проверката на качеството именно на пътната маркировка;
6. Историята не свършва до тук. На следващия ден получихме два протокола, съдържащи информация и от изпитателната лаборатория на ИПМ за изпитване на материали за пътна маркировка;
7. От протоколите става ясно, че изпитваната пътна маркировка не покрива минималните изисквания на чл. 7, ал. 11 от действащата Наредба №2 от 2001 г. на МРРБ за сигнализиране на пътищата с пътна маркировка;
8. Г-жа Пангарова и н. с. инж. Веселин Димитров от ИПМ обаче правят забележка в протоколите, че получените резултати може да се дължат на замърсяване и може да се обявят за приемливи.
9. След въпросното заседание ЕЦТП отправи официално питане към министъра на регионалното развитие и благоустройството г-жа Виолета Коритарова относно създалата се ситуация. Задаваме въпроси, разбира се отговори не получаваме, дори писмата, които изпращаме, не се входират навреме. Попитахме и дали според новия министър е редно до работата на МРГ да се допускат частни фирми.

Още очакваме отговори, но е редно и публично да зададем следните въпроси, като с това се обръщаме към всички отговорни институции:
1. Редно ли е длъжностни лица от ИПМ да търсят начин да оправдават непокрити изисквания за качеството на пътна маркировка и така да се внушава, че няма нищо странно в това критериите да са по-ниски?
2. Нормално ли е длъжностни лица да извеждат изводи от проведени тестове по начин, който да съвпадне с предложения за намаляване на критерии, които още не са влезли в сила, идващи по-рано от страна на сдружение в частна полза, по-точно от негови членове, които имат договори с АПИ, и които именно ИПМ трябва да проверява?
3. Редно ли е лица, фирми и сдружение с очевиден частен интерес да са част от МРГ на МРРБ и да участват в обсъжданията за изменение на нормативни актове?
4. Не е ли логично да се предполага, че приемане на занижени критерии относно пътната маркировка е пряка заплаха за здравето и живота на всички участници в движението по пътищата?
5. Смятат ли героите във всичко описано по-горе, че тази игра с безопасността засяга всъщност и самите тях, и техните близки?
6. Съгласни ли са българските граждани някой да си играе с техния живот и тяхното здраве за сметка на печалбата на две или три фирми и кое е по-важно - животът ни или печалбата?
7. Докога ще търпим джоба на чиновниците да се пълни за сметка на човешките жертви и ще има ли този път обективно и честно разследване и уволнени държавни служители?
Въпроси много, но също като с пътната маркировка в България, желание да се дадат отговори липсва.