Критичната инфраструктура – защо България се нуждае от единен стратегически план и служба за гражданска защита?

 

С първите снеговалежи в България всяка година се сблъскваме със сходна картина: паднали дървета, липса на електрозахранване, непочистени пътища и бедстващи хора из цялата страна. Това е добре познат сценарий, при който влошаването на метеорологичните условия води до хаос, вместо до организирана и координирана реакция. Този феномен е показателен за по-дълбок проблем: липсата на единен, ефективен подход за защита на критичната инфраструктура в България. В тази статия ще разгледаме защо стратегическите планове за защита на критичната инфраструктура са от съществено значение, какво представляват те в международен контекст и защо българската реалност изисква спешна промяна.

 

  . 

 

Какво е критична инфраструктура и защо е важна?

Критичната инфраструктура включва системите, мрежите и обектите, които са жизненоважни за нормалното функциониране на обществото и икономиката. Това са енергийни мрежи, транспортни коридори, водоснабдителни системи, здравни услуги и комуникации. Тяхната защита не е просто въпрос на сигурност, а е основа за устойчивостта и благосъстоянието на една държава. Въпреки очевидната важност, България често реагира на кризи със закъснение и неефективност, което ясно показва слабостите в стратегическото планиране и изпълнение.

 

    

 

САЩ: Национален план за защита на инфраструктурата (NIPP)

 

САЩ са пример за държава, която разглежда защитата на критичната инфраструктура като приоритет от национално значение. Националният план за защита на инфраструктурата (National Infrastructure Protection Plan, NIPP) е стратегически документ, който обединява усилията на правителството, частния сектор и местните власти. Той осигурява ясна рамка за идентифициране на рисковете, управление на заплахите и координация между различните институции.

 

 

Основните предимства на NIPP са:

1. Единна координация: Включване на всички заинтересовани страни в процеса на планиране и изпълнение.
2. Динамично управление на риска: Регулярно актуализиране на плановете в съответствие с новите заплахи.
3. Практическа приложимост: Ясно разписани процедури, които се тестват и усъвършенстват чрез симулации и тренировки.

 

Европейски примери: Германия и Франция

В Европейския съюз защитата на критичната инфраструктура също е приоритетен въпрос. Германия и Франция са две от държавите, които успешно демонстрират добри практики в тази област.

 

Германия

Германия разполага с изключително детайлна и добре организирана система за управление на критичната инфраструктура. Федералното министерство на вътрешните работи координира усилията между федералните и провинциалните власти, като стратегическият план за защита на инфраструктурата включва:

• Цялостна идентификация на критичните обекти: Германия разчита на ясни критерии за определяне на ключовите инфраструктури.
• Публично-частно партньорство: Частните оператори на инфраструктурата са задължени да поддържат високи стандарти за сигурност и да участват в редовни проверки.
• Технологични иновации: Германия инвестира в нови технологии за управление на риска, включително системи за ранно предупреждение.

 

    

 

Франция

Франция също поддържа солиден подход към защитата на критичната инфраструктура. Националната стратегия включва:

• Централизирано управление: Генералният секретариат по отбрана и национална сигурност (SGDSN) координира всички аспекти на защитата на инфраструктурата.
• Учения и симулации: Франция редовно провежда учения за реакция при различни сценарии – от терористични атаки до природни бедствия.
• Силно законодателство: Законите задължават операторите на критична инфраструктура да спазват строги изисквания за сигурност.

 

      

 

България: Теоретични стратегии без реална ефективност

В България съществуват различни стратегически документи, свързани с развитието и защитата на инфраструктурата. Примери за това са:

• Стратегия за развитие на транспортната инфраструктура до 2015 г.
• Национален план за развитие на комбинирания транспорт до 2030 г.
• Планове за внедряване на технически спецификации за оперативна съвместимост в железопътния транспорт

Въпреки наличието на такива документи, проблемите остават основно в тяхната прилагане. Липсва интеграция между различните сектори, а координацията между институциите е минимална. Това води до ситуации, в които вместо да се прилагат превантивни мерки, властите действат хаотично и реактивно.

 

Ролята на Главна дирекция "Противопожарна безопасност и защита на населението"

Към момента функцията по превенция и защита на населението е вменена на Главна дирекция "Противопожарна безопасност и защита на населението". Въпреки усилията на тази институция, тя не успява да изпълнява задачата си достатъчно ефективно, което създава редица рискове и опасности. Един от най-съществените проблеми е липсата на поддържани скривалища за защита на населението от химически аварии. През лятото на 2024 г., при поредица от горски пожари, специализирана техника на пожарната е оставена да отлежава в найлони, докато за справяне със ситуацията са били изпратени стари машини от съветско време, които са неефективни и опасни. Това показва много ниска степен на готовност за реакция при извънредни ситуации. Докато населението на Европа е подложено на учения за справяне с военновременни предизвикателства, бедствия и аварии, в България дори липсват подготвени убежища за извънредни ситуации, както и конкретни планове за действие.

 

По оценка на един от водещите експерти в България по тези проблеми – г-н Красимир Димитров, е необходимо в спешен порядък да се създаде държавна агенция за гражданска защита. Тази агенция трябва да бъде пряко и оперативно подчинена на министър-председателя, което ще осигури по-ефективна координация и приоритетно внимание към тези критични въпроси.

Дейностите по почистване на речни корита и огледи на мостови съоръжения, каквито се правят към момента единствено в гр. София, трябва да се пренесе като практика и в останалите населин места и оласти. При извънредни ситуации това щепозволи да се действа адекватно. Подобно педствие през лятото на 2023 г. в област Бургас доведе до отнемането на човешки животи в Царево.

 

Сравнителен анализ: САЩ, Германия, Франция и България

1. Единен подход: Докато САЩ, Германия и Франция разполагат с централизиран модел за управление на рисковете, България се основава на фрагментирани стратегии, които често не са съгласувани.
2. Практическо изпълнение: В САЩ, Германия и Франция редовно се провеждат симулации и обучения, докато в България липсват практически упражнения за тестване на готовността.
3. Финансиране и ресурси: Германия и Франция, подобно на САЩ, инвестират значителни средства в защитата на инфраструктурата, докато в България често липсват дори базови ресурси за поддръжка.
4. Законодателна рамка: Докато в САЩ, Германия и Франция законите ясно задължават операторите на инфраструктурата да поддържат високи стандарти за сигурност, в България тези изисквания често остават недефинирани или неприлагани.

 

Нуждата от промяна

За да се преодолеят тези слабости, България трябва спешно да приеме единен стратегически план за защита на критичната инфраструктура. Този план трябва да включва:

• Цялостна оценка на риска: Идентифициране на най-уязвимите обекти и системи, като например електропреносни мрежи, транспортни възли и стратегически водоизточници.
• Ясна координация: Създаване на централизирана структура, която да отговаря за управлението на риска, с ясно определени роли и отговорности между институциите.
• Редовни тренировки и обучения: Тестове за готовност при различни сценарии, включително природни бедствия, кибератаки и промишлени аварии.
• Фокус върху превенцията: Изграждане на устойчива инфраструктура чрез инвестиции в модерни технологии, системи за ранно предупреждение и повишаване на обществената информираност.

 

Заключение

Сравнението с други държави показва, че ефективната защита на критичната инфраструктура изисква добре организирана, централизирана система, която интегрира всички аспекти на управление на риска – от превенцията до реакцията при извънредни ситуации. България изостава значително в това отношение, като липсата на ресурси, координация и реални действия поставя населението и икономиката в сериозен риск. Създаването на единен стратегически план, както и на държавна агенция за гражданска защита, е не просто препоръчително, а наложително. Само чрез подобни мерки страната може да постигне необходимото ниво на сигурност и устойчивост, които да гарантират бъдещето на нейната критична инфраструктура и обществото като цяло.

 

Службата за противопожарна защита сама по себе си не може да се справи бедствия различни от пожари в жилищна сграда. Във всички останали случаи трябва структура която да работи за ликвидиране на последствията. Така при извъредна ситуация службата по пожарна безопасност трябва да се прибере, а гражданска защита трябва да остане на място до решаване на проблема.

 

Инвестициите в превенция и защита на населението ще се възвърнат чрез, по-малко разходи за възстановяване след бедствия аварии и катастрофи, но и ще се измерват и в повече спасени човешки животи. Защита на населението е инвестиция в бъдещето на държавата.

 

Автор: Диана Русинова /ЕЦТП/