Акредитирана в Европа лаборатория изследва асфалта на Северната скоростна тангента на София

С първо по рода си за България изследване бе проверено състоянието на настилката на Северната скоростна тангента на София. Това бе направено с помощта на георадар, без да се взимат т.нар. ядки, които изискват асфалтът да бъде дупчен. Апаратурата е на Загребския технически университет, чиято лаборатория е акредитирана в Европа за такъв тип изследвания.

Хърватските специалисти бяха у нас по покана на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и по препоръка на Европейската пътна федерация. Очаква се след анализ на събраните данни да стане ясно кои са критичните места на Северната скоростна тангента и какви допълнителни специализирани проучвания за тях може да се наложи да се направят. Защото с помощта на георадара ще се установи състоянието на всички пластове на асфалтовото покритие, както и на основата на пътя.

Темата за състоянието на Северната скоростна тангента е обществено чувствителна и по нея на терен многократно е работил и Европейският център за транспортни политики (ЕЦТП). Организацията е подала и множество сигнали до институциите. Припомняме, че неотдавна министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Шишков огласи резултатите от взети ядки и се оказа, че при проектирана дебелина на настилката от 20 см реално тя е 14 см за всички четири слоя.

Според Диана Русинова, председател на УС на ЕЦТП, проблемите на Северната скоростна тангента са много, включително това, че тя наистина е проектирана като тангента, но реално вече е магистрала. Още повече, че този път събира четири основни артерии - АМ "Тракия", АМ "Хемус", АМ "Струма" и бъдещата автомагистрала "Европа". "Обикновено за магистрали е препоръчително дебелината на асфалтовото покритие да е между 25 и 30 см. И ако се окажат истина твърденията, че тя е 14 см, вече доказани по един независим начин, то това ще е скандално", казва Русинова и допълва, че опасност крие и фактът, че максималната допустима скорост е 120 км/ч, а край пътя няма ограждения, които да попречат на навлизането на животни.

В ЕЦТП сме убедени, че подобни изследвания би трябвало да се извършват на повече пътища в България, за които има съмнения, че не са в добро състояние. Досега обаче подобна практика у нас не е имало. "Анализ може да се направи например на автомагистрала "Хемус", между гара Яна, нулевия километър и бул. "Ботевградско шосе", автомагистрала "Тракия", западната дъга на софийския околовръстен път. Не искам да набедя някой конкретен изпълнител, но истината е, че има пропуски", смята Диана Русинова, която присъства на проверката на Загребския технически университет.

И допълва, че резултатите от това иновативно изседване ще покажат честно и безпристрастно какво е обективното състояние на Северната скоростна тангента, нещо, което е в интерес на цялото общество, защото всички сме ползватели на пътищата. И още - ще помогне да се направят правилните изводи и да не се допускат отново същите грешки при строеж на пътища. 

Затова ЕЦТП ще прдължи да подкрепя международните партньорства и да работи за разширяване на сътрудничеството с експерти от различни европейски страни в името на пътната безопасност в България.

Още по темата и видео: https://www.youtube.com/watch?v=xHiM_tP4ggI